да удрям, да хапя, да бия,
да те стигна, разкъсам, дера,
а после и себе си заедно с теб.
До бога да вия...
Като че ли ще ме чуе.
Кой бог ми е нужен
след като няма те тук?
На кой ли бог съм притрябвал?
Огризка. Коричка от хлебец.
Това остана от мен.
А как се обичахме само.
От тия любови,
които взимаш със себе си в гроба.
И място за друга не даваш.
